ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ В ПРЕИЗПОДНЯТА НА АДА
Част втора
27. ГОЛЯМАТА И ШИРОКА ДЛАН
Върнахме се в началото на септември 1958 г. с Мария Тодорова от Рила, където бяхме летували на Маричините езера. На следващият ден дойдоха у дома милиционери и ме арестуваха. Беше 3.IХ.1958 г. Бях последствен и се започнаха разпитите пред следователя. Продължиха доста дълго - чак до девет месеца. Опитваха се да направят така, че да можем един друг да се клеветим и да се противопоставяме един другиму. Но аз поех всичко на себе си. Следователят беше много ядосан от тази моя тактика. Това го вбеси и започва да ме обвинява, че съм син на бивш фабрикант, че аз съм фабрикант, че съм бил предприемач и съм експлоатирал труда на работниците, а това за онези години беше голямо обвинение. Баща ми имаше малка фабрика, но той фалира. И другите обвинения бяха донякъде верни, но по същество не отговаряха на истината. Но това обвинение тогава водеше до брутални действия от страна на властите. След 9.IХ.1944 г. комунистите национализираха фабриките, взеха богатствата и парите на богатите, а фабрикантите и богаташите ги натикаха в затворите. Той се чудеше как досега аз не съм бил в затвора. Аз протегнах дългата си ръка и му я показах: „Знаеш ли какво значи това?" Той се стресна. „Тук са работили ред поколения с тежък труд, за да придобия така голяма ръка и такава широка длан. Аз не съм спрял да работя през живота си най-тежкия труд." Той се смути и него ден прекъсна разпита с мен. На следващия ден следователят продължи да ме разпитва по същия начин, по който му беше наредено от неговите господари.
